Тези сладки са специални Еньовденски- направих ги за първи път, когато бях на 10, сама вкъщи, на Еньовден, който работещите мама и татко бяха забравили. Още се шегуваме с това, та тази година звъннаха рано-рано 🙂
Тазгодишните се отличават с разпиляна артистичност на формата – дотолкова, че няма да ги наричам, както са по рецепта,” сладки пурички”, а просто “сладки”. И с прекрасното ябълково сладко от Белене, което вече година стои в шкафа и си чака да му дойде времето – ето го, дойде!
А на балкона най-приятно е между 2 и 4, когато децата спят, а слънцето още не е припълзяло до масичката. С книжка за най-хубавите природни паркове в света – просто така, за вдъхновение. И студен непалски чай с мед.
и първата люта чушка цъфна