Шинкансен е влакът-стрела. Максималната му скрост е 320км/ч. По линията Токио-Осака пътуват 3 вида шинкансени, най-бързият (с най-малко спирки) взима тези 500км за 2:25ч. Ние пътувахме с малко по-бавния и стигнахме за точно 3ч. С автобус би било 8-10 часа пътуване.
Прекрасни са тези шинкансени. Чисти, бързи, точни, удобни, даже и с контакт до седалката. А кондукторите и стюардесите се покланят и усмихват непрекъснато.
Купихме си от гарата и първите екибени – храна в кутия, за хапване във влака. Ама то не храна, а изкуство 🙂 Оказаха се супер популярни в Япония, даже имало хора, които пътуват с влакове само, за да опитват различните екибени и после да пишат/говорят за тях в блогове и тв предавания (и аз мога това да работя…)
От влака зърнахме и планината Фуджи – гордостта на Япония и една от 3те й свещенни планини. Имахме план да отидем до там, но в уречения ден и ранен час просто не можахме да станем от леглото (трябваше доста прекачвания на направим). Все пак отидохме на почивка, а не на туристически маратон. Засега е в графа “За следващия път”.
И малко шинкансенски селфита имаше….
стаята в Осака – Икейска японско-традиционна
простете за профанската снимка на тоалетна, но много ми хареса как както пуснеш водата и от чешмичката тръгва вода, която пълни казанчето, пък ти можеш да си измиеш ръцете през това време…
първа разходка из Осака, в парка близо до апартамента
Ники сверява маршрута
Шинсекай, където времето е някакси спряло в черноморски курорт от средата на 90те
а каква хубава ръка имам, малеей…вижте, вижте!
модна катастрофа не, ами бедствие
така се привикват клиенти
а Ники що не щя да се подстриже в този салон не знам…
и си остана неподстриган…
изведнъж се появи някаква процесия от гейши. Според нас не бяха истински, половината бяха мъже…
Ако се чудите как се ходи с тези обувки- ето така:
Шинсекай е известен и с кушикатцу ресторантите (панирани месо/зеленчуци/морски дарове на шишче)
шишчетата се топкат в сосче, а мезенце, разбира се, зеле
менюто беше с подробни указания кое как се яде
Този усмихнат симпатяга е бог Билликен (Billiken). Хората му докосват/потъркват стъпалата за късмет. А всъщност е измислен в началото на 20ти век от един американски учител по рисуване, който го видял в свой сън. Станал популярен като талисманче, но американците бързо го забравили. Японците обаче, не. През 1912г. в лунапарка в Шинсекай го обожествяват като “Богът на нещата, такива, каквито би трябвало да бъдат” (The God of Things As They Ought to Be“)
порно кино
кино-афиш
и този звяр, за край на поста