Последен почивен ден в Тайланд, на остров Пукет, в най-забутания хотел и най-мафиотската такси система, след дъъълга нощна смяна най-накрая се предадох пред удобствата на организирания туризъм. А именно – в 9 вечерта просто попитах в хотела за гмуркане, те ми показаха картинки, дадоха ми цена и след 3 минути имах резервация за рано сутринта на следващия ден за разходка с корабче до остров Пи Пи и гмуркане и обяд.
Ако питате гугъл за остров Пи Пи той ще ви отвърне, че е раят на земята. И може би е бил, преди 10ина години, преди туристите, моторниците, хотелите, сергиите, ресторантите…сега е ужасно място, водата е чиста и приканваща, но от паркирани лодки буквално няма къде да се плува.
морско селфи 🙂
Гъч от лодки и хора на плажа…
Имаше някаква пещера, а скалите наоколо много странно висяха като сталакмити(или беше -тити?), все едно са вкаменени корени на дървета и храсти.
а за тази скала, все едно отрязана с нож за масло, ако беше в България със сигурност щеше да има някаква дълбоко драматична история с клета невяста под турско робство…
Кораловото рифче, обаче, е много готино. А гмуркането беше странно и страшно и красиво и интересно. И от бънджито, и алпийския тролей, и парапланера ме беше страх в началото, къде се бутам, да ме пита човек 🙂 За усещането след това…
плувахме по двойки с инструктор, на мен ми се падна едно индийче, и то уплашено като мен. По принцип партньорите се държат за ръка през цялото време, не се пуснахме, значи 🙂 Аз съм от ляво, ако се чудите…
тук рибокът много добре влиза в кадъра композиционно
намерих Немо! 🙂
и още всякакви непознати шарени рибки
и морски таралеж, на какъвто маалко след тази снимка се убодох…
тук съм тамън убодена…като се прибрахме на лодката взеха един чук и едно тайландче 19 мин чука с чука по стъпалото ми върху игличките, които се забиха там. после прочетох, че било, за да се разтроши и да излязат по-лесно. Та така, сега малко боли, но ще оцелея 🙂
доволно селфи, нагмуркано и нахранено
а рибарите тъкмо излизаха в морето, когато ние се прибирахме
та понякога това е животът – краката махат през парапета, морската пяна ги пръска, а грижите са някъде другаде…