Снегопокалипсисът във Ванкувър ни забави с 5 часа на летището, но все пак, като едни истински канадски гъски, излетяхме към топлите страни.
Пристигнахме много късно вечерта, но на сутринта се събудихме свежи и готови за приключения. Една приятелка на Вико му беше казала, че хранила жирафи в Палм Спрингс и той нямаше търпение да идем до зоопарка.
Първо, обаче се разходихме около къщичката. Вечерта беше тъмно и нищо не видяхме, но първият поглед през прозореца сутринта беше вълшебен. Кактуси, дървета на Джошуа, слънце, пустиня – като по филмите!
Ура, в пустинята сме! (и сме си наели пикап) 
Модната икона пред оргомния кактус с хралупа (предполагаме , че там живее сова-елф) 
Разглеждаме следите в пясъка 
Кое ли животно е оставило тези следи? Може би оцелот? 
Чула кактус – изглежда направо пухкав, но много боде 
Отидохме да закусим е едно кафене и дойде да ни поздрави един известен обитател на пустинята – роудрънър (или “голяма земна кукувица” на български). Той е най-бързо бягащата летяща птица в света. По принцип лови гущери и змии, но и царевички от буритото на Вико не отказа. Названието roadrunner („бягащ по пътя“) идва от миналото, когато тези птици тичали край конете и каруците на заселниците.
От кафенето ни казаха, че този приятел често наминава и се казва Едуин 
The Living Zoo е огромен зоопарк посветен на опознаването и закрилата на животните от пустинните райони в цял свят. Видяхме животни от Африка, Австралия и Америка.
пикапско селфи 
жирафите 
Вико ги нахрани с марули, а те го облизаха с големите си лилави езици 
Интересен факт- жирафите имат нужда само от няколко минути сън на ден. Де да бяхме и ние така… 
Носорог от застрашения вид “черен носорог” – през 1995г. в света има около 2500 индивида. Благодарение на усилията на организации като този зоопарк броят им днес е около 5500 и борбата за тяхното оцеляване като вид продължава. 
Пумба и Пумба 
Леопард 
Гепард 
Африкански газели Адра – застрашен вид. В света са останали по-малко от 500 индивида. 
Жълтокрако скално валаби ( Yellow-footed rock wallaby) от семейство Кенгурови
От торбичката се показва малка главичка, майката я погали и главичката се прибра обратно 
Ей тоя малък симпатяга можел да скочи на 4 метра височина. За съжаление видът му е почти застрашен от изчезване. 
Вико снима, Ники му говори, валабито е озадачено 
Ето и снимката на Вико 
Скалните кози 
африкански гол земекоп (naked rat mole) 
Много интересни животни, които са на практика слепи и живеят под земята в колонии и имат царица, войници и работници, подобно на мравките и пчелите 
огромна инсталация с мини влакчета за радост на Другарите 
минутки за почивка край езерцето с палмите, за радост на мама 
Видяхме още много животни и растения, и извървяхме 10 километра, но денят не беше приключил…Художествената галерия на Палм Спрингс има свободен вход в четвъртък вечер и аз мислех, че Ники и Вико бързо ще се отегчат, но много исках да разгледаме малко. Все пак градът е известен с модерното си изкуство, архитектура и нощния живот, заради който звездите на Стария Холивуд за пристигали всеки уикенд. Не можех да предполагам, обаче, ще се докоснем и до трите неща наведнъж! В галерията имаше ди-джей, напитки и посетители тъй колоритни, колкото изкуството по стените. Опитах да покажа на Вико, че целта на изкуството е да те накара да почувстваш нещо, и не е толкова важно в каква форма е или дали прилича на нещо. Той прие всичко с чистия си детски ентусиазъм, необременен от задръжки или чужди разбирания какво “трябва”. Той нито веднъж не каза “Това не е изкуство”, защото например видя две цветни линии на бяло платно. Просто казваше “Това ми харесва” или “Това не ми харесва чак толкова”. За разлика от другия наш спътник, който пък имаше шеговит коментар за почти всяка инсталация 🙂
“Ядосаната сова” на Пикасо, а зад нея ди-джеят пуска диско музика и партито набира сила 
Е, за това точно Ники имаше право 🙂 Каза: “Снимай да го пратя на баща ми и той ще си повярва, че също е скулптор”