Днес следобед училището беше отворено за родители, да разгледат стаите и да се запознаят с учителите. Аз за първи път влязох вътре и останах приятно изненадана колко чисто и уютно е. Вико беше много развълнуван докато ме развеждаше и ми обясняваше кое къде е и кой кой е. Стаята им е много светла и просторна, по стените са окачени техни рисунки, имат си шкафчета, материали за работа. За всеки ден си имат програма за деня (написана, но и с картинки), за да знаят кое след кое следва. Като цяло доста прилича на миналогодишната програма- имат определено време, в което им четат, време за езикови и математически упражнения, спорт в салона или навън, време в библиотеката и в стаята по музика. Имат също и свободно време, в което всеки може да се занимава с каквото иска- да си чете книжка, да играе в детската кухня (любимото на Вико), да си строи, нарежда или разглежда неща от кутиите с материали. Нямат домашни 🙂 Другите два класа първокласници и един второкласници са в съседните стаи и има общо помещение в коридора, където могат да играят едни с други в междучасията. Класът му е смесен от първокласници и второкласници. Явно това е нещо нормално тук, дори и в големите градове, и го правят не само от административна гледна точка. Имало много ползи за децата и от двете страни от това да учат в смесен клас. Аз много съм недоволствала от българската образователна система, а сега като виждам нещо ново и различно не мога да го приема за логично 🙂 Вико се чувства съвсем добре и това е важното.
Заедно с приятелите Алис и Алан (с които се паднаха в различни класове, но още дивеят заедно в занималнята) се записаха на тренировки по крос кънтри бягане в училище и всеки понеделник и сряда ще ходят по половин час по-рано сутринта, за да тичат в салона.
Второто ниво на уроците по плуване започна много добре-личи си, че се е упражнявал лятото. Още не е ходил на крав мага, защото предпочитаме да се възползваме от все още хубавото време за разходки.
Ники беше дал малко домашна ракия на треньора им по крав мага.Виктор: Ланс хареса ли ракията?
Ники: Да, много, и каза да предам поздрави на дядо Антон.
Виктор: Еми, разбира се, че ще му хареса! Ракията на дядо Антон е едно от най-хубавите неща, които не съм опитвал.
И, за финал, от две седмици насам Виктор вече съвсем сам си връзва обувките! Омръзна ми да го завързвам аз и да слушам мрънкане колко е трудно. Обещах му 10 покемон карти ако успее сам до края на деня. Показах му много пъти, той се фокусира и се мотивира и започна да опитва сам. Спираше, правеше други неща, но се връщаше към връзките и след 2 часа държеше в ръцете си 10 карти, а на краката имаше 2 перфектно завързани обувки.
В класната стая 
В къта за игра 
Общото помещение между класните стаи 
Финална усмивка 
И напред към залеза