Първият учебен ден беше само 1 час, колкото да се видят приятелите. После Вико си изкара деня на занималня.
Имаше много вълнение, нова риза от баба Роси и дядо Антон и лисване на вода пред входа, за да му върви годината леко и успешно. Имаше и тотална липса на тържественост в училище, за разлика от българската традиция 🙂
Момчето вече си има и бюро, и стол, и поставка за книги, и няма търпение да започне да чете сам.
На добър час,Котараче!Дерзай!