Събота- ден за спорт. След тичането с Даниела на площадката сутринта и тренировката по Края Мага на обяд, Другарят имаше сили и за един урок по плуване следобед. Няма снимки, но с Гони бяха много забавни в басейна. Има общо 5 урока, ще трябва да упражнява наученото в басейна в Белене. Преди урока ме попита “А инструкторът ще ме вози ли като кашалот?” :))
В неделя беше малко хладно и мокро, с превалявания от дъжд по прогноза. Имахме резервация за къмпинг до езерото Кълтъс лейк и понеже трябва да сме оптимисти в тоя живот – натоварихме колата и тръгнахме. На път ни беше игрището за диск голф Raptor’s knoll и спряхме да помятаме.
До езерото има една чудесна пътека осеяна с чайници и чаши за чай. С Вико ги броихме и се забавлявахме с всякакви охлюви и листа по пътя – дотолкова, че на Ники му омръзна да стои на едно място и отиде до върха, а после се върна да ни пресрещне. Другарчо планинар изброди едни 5км в игри и закачки, и гумени ботуши, с минимално мрънкане.
Вечерта си направихме вечеря, ядохме фъстъци пред огъня и слушахме птичките (оставихме им семенца). Беше много спокойно и тихо, имаше само няколко каравани наоколо. Като се постъмни се прибрахме вкъщи, защото прогнозата обещаваше да вали цяла нощ и не рискувахме с палатката.
Към Чайниковия хълм, гората е сочно зелена, шубата на Вико е ярко жълта 
Указателната табела за пътеката 
Упс! 
Първият забелязан чайник и Вико в поза “чайник” 
Хубав, ама рошав. 
Стрива листа и ги прави на тъмнозелени “броколи”… 
…които си търка в косата после, за да я боядиса зелена… 
Два чайника се отбелязват в тефтерчето 
Наздраве!
Бонус снимка на най-готските мъже на света!