С Вико си говорим нещо и аз споменавам Ники (очевидно имайки предвид баща му).
Вико: Кой Ники? Малкият или големият?
Аз: Нашият Ники.
Вико: Ама той и другият е наш! Нали сме от едно семейство!
Честит Ден на семейството от нас 🙂 Тази година беше на 21ви февруари и по случая отидохме на кратко пътешествие до о-в Ванкувър.
Уикеднът започна за мен с ранен, мокър и снежен 14 километров преход до водопада Narvan Falls и обратно. Отидох с Антония и групичката ентусиасти, с които миналото лято карахме колела 84км в най-горещия ден от годината. Общото между тези хора е, че всички са по-възрастни (някои дори пенсионери!) и в много по-добра физическа форма от нас 🙂 През това време Гони беше на гости на Вико и после ходиха на тренировка.
Тони и аз, Norvan Falls
В неделя станахме всички също толкова рано и потеглихме към ферибота за гр. Нанаймо на о-в Ванкувър.
В детския кът на ферибота 
закуска във ферибота, изцапан почти до ушите с кифла и продължава с кокосовото млекце 
Час и половина по-късно, Нанаймо е пред нас 
Закуска във Vault Cafe- най-хипстърското кафене в Нанаймо, но пък добрите ревюта за заслужени, наистина беше много вкусно 
Първа спирка по пътя към град Виктория – малкото крайбрежно градче Шъмейнъс, известно с рисуваните си сгради. 
Войниците одобряват бойната поза на Вико. Той каза “Снимай ме, и без това съм зелен като тях”. 
Малко, спокойно и доста ветровито градче. Не ни впечатли особено, но се поразходихме приятно. 
Вико забеляза, че това дърво прилича на куче… 
…а пък лявото – на мравояд. 
Втора спирка- гр. Дънкан, известен още като “Градът на тотемите”:
– най-малкият по площ град в Канада (само 2.07 кв.км.)
– дом на най-голямата в света колекция публично изложени тотеми (44 на брой)
“Семеен тотем”- Мама меца гушка малкото меченце 
“Семеен тотем” – Бащи и синове 
Наклонени тотеми 
Тюленът (морето) долу и Орелът (свобода) горе, сьомга в краката на орела (оцеляване), кит на крилете му (дълъг живот). Орелът с разперени криле може да лети високо и да отнася молитвите на хората. 
Най-широкият тотем в света и един Вико за сравнение 
ако Лего фигурките бяха с реални размери…. 
Трета спирка – Malahat skywalk и двама котараци в гората 
Вико пред красивото дърво Arbutus (Ягодово дърво/Арбутус/Кумарка). Според интернет в България може да се види в Странжда 
вървим смело към кулата 
Вико: Не разбирам защо тази снимка е тук, разваля хронологията! 
Почти сме стигнали до кулата, която ще ни издигне 250м над морското равнище и ще разкрие прекрасни гледки към океана и планините наоколо. Започна да ръми, но ние имаме качулки. 
Вървим нагоре по спиралата, Вико си отбелязва какви неща е видял, защото накрая ще му дадат подарък. 
“Най-после! Тук й е мястото на тази снимка!”
Гледката от върха, която си беше впечатляваща на живо, въпреки сивите облаци.
Смелите Квецински мъже минават по мрежата на върха и гледат пътеките на кулата, голямата пързалка и гората директно под тях. 
Совите са му любимите птици. Освен когато е ред на орлите. И сойките. И колибритата…. 
Тоя дървен котак е нещо малко омърлушен. Нашият е уцелил точното изражение. 
Едно дърво, което е било живо по времето на строежа на Мачу Пикчу през 1450г. и един Вико за сравнение 
Денят завършва с вкусна вечеря – пием коктейли и вино, а Вико решава задачи, на баба умника, докато си чака сушито. 
Да не мислите, че за него няма коктейл… 
“О, вана, о, кеф…” 
Хотелът ни беше в планината Bear Mountain, на 20-ина минути от гр. Виктория. Красиво, тихо и спокойно място, много ни хареса. А на Виктор най-много му хареса телевизора в стаята 🙂
В понеделник Вико стана очаквано рано, готов за приключенията, които ще предложи деня. Навън валеше сняг на парцали и за нула време покри гората с нежна бяла пелена – направо перфектно за гледане през прозореца, когато си се настанил удобно на топло и си ядеш попарата и пиеш български Старопланински билков чай по пижама. Ники малко развали магията, като попита в просъница дали много е наваляло на пътя и как сме щели да вземем баира навръщане от града…А за този ден бяхаме планирали нещо много, много специално и трябваше на всяка цена да стигнем до Виктория в 11часа.
За щастие, след няколко игри на карти и малко детски по телевизията, снеговалежът спря, слънцето изгря и за същото толкова нула време стопи снега, сякаш нищо не е било. Излязохме за втора закуска на припек на балкона, като едни истински гъзари. И най-после стана време да тръгваме за часа ни в DinoLab – лаборатория, в която обработват фосили. Имаше страшно интересен тур с много информация, поднесена леко и разбираемо дори за децата. Докоснахме се, буквално, до истински кости на тиранозавър и трицератопс! Подържахме бивна на мамут, пипнахме мамутска козина и разбрахме, че се правят опити да се смеси мамутска ДНК с тази на днешен слон и може би поколението на Вико един ден ще може да види истински, жив мамут. Подържахме и метеорит, голям колкото малката футболна топка на Вико. Силата на удара му със земята била достатъчна да разруши сградата, в която бяхме. А астероидът, който е довел до изчезването на динозаврите е бил с диаметър 10км…Това Вико (пък и ние) не можа да си го представи съвсем, но се развълнува, че държи камък от космоса, който даже привлича магнитчета. Накрая на тура имахме възможност да поработим с истински инструменти върху съвсем истински фосили! Е, не на динозаври, а на ореодонти, но те са си пак праисторически животни. Живели са преди 48- 4 милиона години и често се откривали фосили, че и по много наведнъж, затова не се притесняваха да ни дадат да работим с тях. Помолиха ни да не си дълбаем имената върху фосили на милиони години. Това не беше шега, оказа се, че имали случай някой да напише “Н” и сърце върху фосила и да го обърне на другата страна, тъй че го забелзали едва след няколко седмици и нямало как да разберат кой е този вандал. Благо Джисъса ходил ли е на екскурзия на о-в Ванкувър, знаете ли?
Две снимки с една нощ разлика. Вико сякаш не е мърдал. 
Когато се събудиш свеж и готов за рокендрол, но баща ти още спи и трябва да пазиш относителна тишина…. 
Закусваме и гледаме снега 
2 часа по- късно… 
Трицератопс! Пипаме го по рог на главата, вдлъбнатината срещу ръката ми е за окото, а вдясно се виждат зъбите 
така опаковани пристигат фосилите в лабораторията 
съвсем истински кости на тиранозавър рекс 
Вико вдигаше ръка и без срам задаваше въпроси при всеки експонат. Някои от тях бяха много на място! Е, и за всеки динозавър попита “Бил ли е бърз?” 🙂 , но гидът ни беше свикнал с детски въпроси и отговаряше търпеливо всеки път. 
Бивни на мамут 
Подържахме 1/5 част от бивна на мамут, за да усетим колко тежи. Много тежи! 
3Д принтирана глава в мащаб 1:1 на тиранозавъра Сю – един от най-пълните и добре запазени тиранозавърски скелети открити досега. И главата на един Вико в устата й за сравнение. 
Много рядка находка – перфектно запазен, почти пълен скелет на динозавър (Тенонтозавър). Липсва му само 1 кост. Продаден е за няколко милина долара и скоро ще отпътува към музея си, а ние сме късметлии, че успяхме да го видим. 
Най-забавната част! Работим върху истински фосили 
От магазина към лабораторията му купихме детски комплект и той бавно и старателно чегърташе глината, докато не се появи скелета на малък динозавър 
Стиракозавър в ръката на доволния млад палеонтолог
Вико “копае динозаври” в лабораторията – Линк за гледане
Вико “копае динозаври” в хотела – Линк за гледане
Следобед отидохме в Royal BC museum – природонаучния музей на Виктория. Бяхме ходили преди 3 години и Виктор държеше пак да идем до “Музея с мамута и мечките”. Малкият ни турист издържа цял ден обикаляне по музеи, че имаше сили да тича и скача, и да се плиска във ваната вечерта…
Пържени картофи със скариди, за да има сили за втория музей за деня 
Аквариум в стара бензин колонка на входа на ресторант The Old Spaghetti Factory – тук Вико обядва същото нещо и преди 3 години 🙂 
Двама мечоци до входа на Royal BC Museum напомнят, че маските са задължителни. Също и спазването на дистанция, да не си помислите, че малкия мечок малко се страхува от големия…. 
Снимка пред мамута от същото място като преди 3 години. Един от нас е пораснал доста, и това не сме аз или мамута… 
Морски лъв и Софийски лъв 
Интерактивната подводница 
Реален размер косатка и един Вико за сравнение 
Двама джентълмени пред стогодишния хотел “Императрицата” в центъра на Виктория , откъдето бичеше денс музика 
Не медитираме. Случан момент, в който и двамта мигаме за снимка на най-тясната улица в Канада – Фан Тан Алей в Китайския квартал на Виктория. 
Вико тича пред хотела след цял ден обикаляне 
Bear Mountain по залез и гледката към близките голф игрища с един Вико в снимката за разкош
А във вторник станахме най-най-рано и си хванахме първия ферибот за деня обратно към къщи, защото момчетата ги чакаха училище и работа. Този ферибот беше по-голям и пътуването мина неусетно, защото Вико откри специалната стая…
