Бъдни вечер, пада ми се паричката (1лв) от питката. Виктор я взима за себе си.
Виктор: Кой е този на паричката?
За Виктор вече всичко е ясно и доволно се връща към боба в чинията си, а аз дъвча и си мисля, “Що не сложих канадски долар, на него има гъска…
На постната ни вечеря имаше и имаше и веган сладки с шоколадови парченца.
Виктор: Мамо, всичките ми приятели от училище оставят чиния със сладки за Дядо Коледа да си вземе като оставя подаръците (*тук има такава традиция). Но понеже аз знам, че няма Дядо Коледа, а ти ще оставяш подаръците под елхата, трябва да направиш сладки за себе си да си хапнеш довечера. Моля те!
Е, как да откаже човек на такава молба!
Вечерта заваля първия сняг на парцали, като по поръчка. И “Тиха нощ” остана само в песните…при нас имаше вълнение, смях, скачане и дори бой със снежни топки със съседите през балконите 🙂