В Деня на благодарността се събудихме благодарни за удобните хотелски легла и топли завивки. Изобщо не ни се излизаше на 4те градуса навън 🙂 Обещанията за вкусна закуска и приключения (а също и наближаващия час за напускане на хотела) ни заведоха в центъра на Кемлуупс…само за да видим, че улиците са пусти и всичко е затворено. Но трябва да сме оптимисти в тоя живот! Спряхме да разчитаме на Гугъл, поразходихме се и намерихме отворено кафене, където закусихме тиквен пай, сандвичи, чай и смути от манго. И видяхме две страхотни винтидж коли по път.
След това пътувахме 2 часа по магистралата в идилия – Ники шофираше, аз се радвах на снега в планинските части и хубавите гледки, а Виктор броеше камиони.
Първа спирка – разходка до тунелите Отело (Othello Tunnels) в каньона на река Coquihalla.
Той:…
След спирка за чудесен обяд в град Хоуп (Надежда), понеже сме оптимисти в тоя живот (ресторантът хем беше отворен, хем имаше места, хем предлагаха най-великолепния плодов пай на света), продължихме към една ферма за тикви и забавления.
Всичко на всичко…изгубих бройка на колко селскостопански машини се качи Виктор. Обаче той прилежно си води списък и след като два дни обработвахме резултатите се оказа, че момчето е отбелязало 1 водопад, 2 мечки, 7 каруци, 3 мотора, 7 големи пъна, 7 тунела, 10 птици, 15 трактора, 7 влака, 1 кон, 16 пейки,
63 моста, 502 пикапа и…749 камиона!