Вкъщи съм си 🙂
В четвъртък тук отбелязваха т.нар. “Ден на оранжевата тениска” – накратко, всички си спомнят за грозния период от скорошната канадска история, в който деца от коренното население насилствено са отделяни от семействата си и водени в католически училища (и отглеждани в много лоши условия), за да се асимилират в западното общество и да забравят корените, езиците и традициите си. Наскоро откриха безименен масов гроб на деца до едно такова училище. Грозна история, наистина.
Сега децата в училище учат за това и колко грешно е било и носят оранжеви тениски в знак на съпричастност. Виктор ме попита дали знам за тези училища и когато го помолих да ми разкаже той каза “Не мога да ти кажа, много е тъжно”. В групата му са рисували рисунки за правата на децата и са ги налепили по прозореца на класната стая.