Вчера кацнах в Исландия, ще снимаме тук 2 седмици. От летището направо ни докараха в хотела, който е буквално до един път в средата на нищото из исландските плата. Най-близкият магазин е бензиностанция на 20мин с кола. Наоколо има само трева и хълмове. Тук-там някоя дебела овца или група кончета. Конете са специална исландска порода (нещо средно между пони и нормален размер кон). Славят се като много издържливи и понеже са изолирани на този остров от другите породи коне по света, на практика са същите коне, които са яздили викингите преди стотици години.
Вали, духа и е хладно. И много красиво и тихо. Сякаш има само три цвята – черното на планините и камъните, кафявото на изсъхналата трева и всички оттенъци на зеленото на света. Няма дървета (само като минахавахме около Рейкявик видяхме) – треви, храсти и мъхове докъдето ти стига погледа. След шумния център на Монреал с високите офис сгради, строежи, клаксони, барове… сякаш кацнахме на друга планета.
Няма да са лесни работни дни. Но вчера следобед спря да вали и с една колежка взехме назаем джип от продукцията и отидохме на разходка до водопада Haifoss, на час път от хотела. Дори само заради това съм щастлива.
