В петък сутрин, подобаващо нахапани (главно Ники и Вико), но добре наспани (главно аз и Вико) си събрахме палатката и се отправихме към къщи, но не без малко планински приклчения по пътя.
Уислър Блекъм (Whistler Blackcomb) е най-големият ски курорт в Северна Америка. Също и главната причина Ванкувър да спечели домакинството на Зимните Олимпийски игри през 2010г. Миналото лято минахме през града набързо, но без да отидем до планините. Сега си бяхме резервирали билети за Peak 2 Peak 360 Experience – возене най-дългата лифтова система в света, която свързва три бързи кабинкови лифта. Заради вируса, работния ден и защото отидохме по-раничко, но нямаше никакви хора и опашки и кабинките бяха само за нас – наистина ВИП преживяване.
Град Уислър се е сгушил в Уислърската долина в подножието на планините Блекъм и Уислър. От центъра на града хванахме лифта за Блекъм до най-горната станция на 1860м надморска височина. Оттам се качихме на гондолата, която свързва върховете на двете планини – 4.4км лифт над долината. И от планината Уислър слязохме с третия лифт обратно в града. Междувременно гледките ни напълниха душите и се почувствахме сякаш сме си в Рила. Не можахме да видим (може би само чухме) мармоти, но видяхме сърничка и сняг през юли, и как изглеждат облаците отгоре.
След това пихме сокчета в центъра и си направихме пикник до езерото Алфа. А вечерта, преди да се приберем, спряхме до едно плажче с любима площадка в Западен Ванкувър.
Има и такива дни- сутринта снежни топки, вечерта пясъчни замъци…
планината Блекъм 
фото Вико (трябваше да го подкупим с кексче, за да ни снима, но си заслужаваше) 
в гондолата между двата върха 
долината Уистлър 
Виктор, вече в планината Уистлър, обяснява за планинските джипове с вериги и размахва баница 
от лифта надолу по планината Уистлър. Езерото вляво е Алта, на което бяхме предишния ден 
Плажът на езерото Алфа