Благодаря отново на всички за поздравите по случай Еньовден!
Отпразнувахме го в гората 🙂 “Златните уши” (Golden ears) е един от най-големите природни паркове в нашата провинция и е само на около час и половина път с Хонда от къщи. Оказа се идеалното място да пробваме спане на палатка с дете.
Влажните и топли Тихоокеански ветрове изстиват, когато стигнат високите планини по крайбрежието и затова тук вали толкова много. Положителната страна е, че така се създават невероятни дъждовни гори, като тази в “Златните уши”. Огромни дугласки ели и червени кедри се извисяват сякаш над облаците, а стволовете и ниските клони са целите покрити с мъх. Насред папратите и малиновите храсти гният червени меки пънове , покрити с гъби, мъх и дупки от дървесни червеи. Често от тях се подават и упорити млади дръвчета, които здраво увиват тънките си корени около древните дънери.
Вико, като един млад изследовател, имаше компас и буркан за буболечки с лупа на капака. Буболечките, обаче, се бяха скрили от нас и успяхме на хванем само една стоножка и една малка гъсеница. Видяхме много голи охлюви и нито един с черупка. Под лупата бяха разгледани и доста мъхове и гъби. Видяхме отблизо кълвач в действие, и тримата за първи път. Безброй птици чуруликаха високо над нас, а ние, бодро по пътеката, си пеехме новата песен на Виктор “Гледай си компаса…” Уцелихме и най-ярката дъга над езерото Алоует.
Вечерта имаше барбекю (Виктор яде хот дог с кренвирш!), игра с карти пред огъня и четене на “Цар Лъв” в палатката, осветена от фенерче. А докато заспивахме, Вико ме хвана за ръката и сънено каза “Честит имен ден, мамо!”
Плажни камуфлажни усмихнати мъже
Горска акула търси узрели малинки 
Мъх под лупа 
Стоножка в буркан! 
езерото Алоует (Alouette lake) 
нашето място за къмпинг 
Тоалетна с гледка 
“Хайде, Ники, да разпънем нашата палатка!” 
Вико e “човекът по подпалките” 
започваме със зеленчуците, че най-бавно стават 
Следобедна почивка в палатката. Ние с Вико спахме много удобно през нощта. Ники, за съжаление, усещаше чакълчето през шалтето и спалния чувал…Ако не друго, поне знам, че съм си взела истински принц! 
Сутрин в гората – Вико отваря очи и иска първа закуска, преди да намерим площадката 
Баничка с ябълки, кокосово мляко и сушени плодове 
Кой е истинският горски звяр? 
Водопад Lower falls. Как само пръска като се приближиш! 
водата до водопада беше ле-де-на! 
Вико Фото 
и горски жаби видяхме 
По пътя към къщи, героят е уморен. Извървя доста километри по екопътеки съвсем сам, с минимално помрънкване и максимално похапване