От две седмици Виктор постоянно ме кара да украсяваме елха вкъщи, и не иска миналогодишната от плат. Искал “такава гоуама, да може да се закачат неща на нея”. Чудех се аз откъде пък този зор и то точно в годината, когато с Ники решихме да сложим край на тези консуматорски традиции и на купищата нерециклируема китайска пластмаса в дома ни. Обясняваме му, че не е хубаво да сечем дърветата само, за една седмица украса; той вече е виждал в аквариума как пластмасата не се разгражда и морските животни я мислят за храна и после ги болят коремчетата…и е съгласен с всичко това, но все пак държи да имаме елха, да си направим някаква. И един ден всичко ми се изясни:
Вико: Но мамоо, ако нямаме елха, къде ще сложим ПОДАРЪЦИТЕ?!
Предложихме му на Коледа да му скрием подаръците из къщи и той да ги намери и тази идея му се стори много по-забавна. И вече е доволен и нашите украси са му съвсем достатъчни.
