Щях да напиша нещо от рода на “Събота-ден за почивка”, “Неделя-ден за ММ (мач и музей)”…но забелязвам, че тези постове създават грешно впечатление за нашето ежедневие. Знайте, че тези запечатани слънчеви мигове са капки в морето от глезене, лигавене, тръшкане, мрънкане, рев, викове, молби, заплахи и обещания, между които се опитваме някак дори да възпитаваме. Всяка вечер си лягаме напълно победени и изцедени емоционално. Този вашият любимец продължава да ни разказва играта. Да, знаем, че е просто дете и знаем, че това е период и ще мине…но да не съм чула, тате, повече “той е най-послушното момченце”.
Този понеделник е денят на благодарността тук. Благодарни сме, че сме здрави. Благодарни сме, че вие сте здрави (или оздравявате). И сме благодарни, че във вторник отново има детска градина.
