Вчера, след детската градина, заведохме другарите да поиграят на плажа.
“Уан, туу, туи…Гоу!” – брои Вико и скача от пъна. А отливът още малко ще стигне до кораба…“Гони, кам! Там!” – Вико вика Гони да се гони до водата…Как хубаво ги е хванала майката на Гони!Седят си мирно и си копаят в пясъка… идилия! Никой никого не бута, не рита пясък в очите, няма рев кой с коя лопата да копае…ех, да можеше да е така постоянно…
