Ето малко снимки от хавайската “почивка”.
Бяхме на най-северния остров от тях, о-в Кауаи, наречен още “Островът градина”. Много е зелен, сравнително спокоен, дори малко див (западната планинска част се достига само по вода/въздух или дълъг и труден преход). Предпочитан е от семейства с малки деца и пенсионери – да, вече сме в тая категория :(. Не е известен с нощния си живот, няма високи бетонни хотели и комплекси.
Затова пък е пълен с кокошки, гущерчета и шарени гласовити птици. Хавайските острови са доста отделени от всичко останало и има само 2 бозайника, които са си местни за Кауаи – тюленът монах и един вид прилеп. Затова няма маймуни. Всички прасета, коне, магарета, кози, кучета и котки са привнесени. Някога от някъде е избягала и една привнесена домашна кокошка и понеже няма естествени врагове на острова (няма змии, белки, орли…) в момента е пълно с пилета. Кукурига се постоянно! А ако се чудите не ги ли ядат – както ни каза един гид – ако трябваше да ги гоните да ги хванете, убиете, обработите, чистите и чааак тогава да мариновате и сготвите и от друга страна имате готово пиле за 5 долара в магазина, кое щяхте да изберете?
Наехме си апартаментче на първия етаж в един спокоен комплекс, имаше много добре оборудвана кухня (даже с блендер за сокчета) и балконче към градината, тъй че с Вико можехме да излизаме да играем мач. А Ники да се топва вечер в джакузито отсреща. Определено си е удобство да си имаш кухня, когато си имаш Виктор. За наша изненада не беше пълно с крайбрежни ресторантчета и барчета (а там бряг -бол). Повечето ресторанти и магазини са организирани близо до главния път около някой голям паркинг – слизаш, пазаруваш, ядеш, забавляваш се, качваш се в колата. Гледка не им трябва явно, важното е да могат лесно да го достъпят с колата (или “камиона” си, аз още не мога да повярвам, че тия джипове могат да се карат с Б категория).
Април месец се води извън сезона, нямаше много туристи. Валеше и духаше по малко, но нищо страшно. Иначе си е топло целогодишно. В класациите на най-влажните места на света е, особено планината Waialeale. Кауаи държи американския рекорд за най-много дъжд за 24 часа (126 см воден стълб, Април 2018г). Какво да ви кажем, дъждът е новият ни живот, все натам ни влече.
Има прекрасни, естествено образувани басейчета на някои плажове, които са плитки, защитени от вълните и подводните течения и, разбира се, океанската вода е по-топла. Беше идеално за Вико да се плиска и да “плува”. Не можехме да го изкараме от водата. Не можахме и да го убедим да си плува с банския – било му мокро, свали си го и без грам да му пука си плажува като единствения нудист на плажа 🙂
