Днес Виктор цял ден тества границите на търпението ни. Нарочно ни правеше на пук и се глезеше, а когато прекараш 30 Мин в уговорки да се обуе един анцуг направо се чудиш как си постигнал въобще нещо в тоя живот щом с това елементарно, битово нещо не можеш да се справиш.
На Сирни Заговезни, молим за прошка за всички пъти, в които сме се държали като малки пръдльовци. Аз признавам, че и сега понякога не се държа както би трябвало, и то с най-близките ми хора 🙁
Тук вече минахаме на лятно часово време, та поне тоя ден ще е един час по-кратък. Хайде да свършва вече, и да запомним от него само хубавата разходка до Lynn Valley в Северен Ванкувър.
