Събота- ден за спорт. Натоварихме Къртичко и новата шейна в джипа под наем и подкарахме към Сайпръс маунтин (Кипарисовата планина). След 15ина км завихме към частта за шейни, разходки и начинаещи скиори, паркирахме и хоп в снега. Имаше и друга част, по-близо до пистите и ски-лифтовете. Хареса ми, че е разделено така – да не си пречим със скиорите и сноубордистите.
Къртичко седна в шейната, Ники го задърпа и след малко се разрева да слиза и да се прибираме. Много била шумна като скърца по снега…Снимките, които ще видите са резултат от внимателно прикоткване и убеждаване, докато се отпусне. Напомня ми за първите дни на плаж, когато Вико се страхуваше от пясъка…
Първо пускаше само шейната, после се пуснахме заедно и накрая (след обещание за специална изненада за хапване) се престраши и сам
А моята детска шейна беше абсолютно същата! Само беше чисто червена, без нашареното черно
