Още малко снимки с Ева и специално танцувално видео 🙂
В Гастаун – историческия център на града. Кръстен на капитанът на парно корабче Джак “Гаси” Дейтън, който отворил тук първата кръчма в околността в далечната 1867г. Големият пожар през 1886г изпепелил всичко и когато започнали да строят отново използвали тухли, вместо дърво. Много от тези сгради са запазени и до днес, след като Гастаун е обявен за част от архитектурното наследство на града през 70те г. на ХХв. Интересното е, че старите сгради са били планирани за разрушаване, за да се построи магистрала, но гражданите си извоювали защитения статут на мястото и сега е пълно с бутици, сувенирни магазини, ресторанти, барове, офиси, филмово училище, галерии, студия, тук-там жилищни сгради и доста бездомници. Отбелязахме се и пред тази забележителност – един от малкото работещи парни часовници в света.
“Ту-Туу”, чак ни стресна свирката, но тъкмо навреме за снимката
Вико пожела да потанцуваме баш на носа на Канада Плейс (туристическо място до пристанището). Добре, че си носим музиката и настроението навсякъде 🙂
Танцуваме и лудуваме навсякъде
водим Ева малко на плаж
Е и по ресторанти я водим, да опитва местни крафт бири
Вико се е загледал в хокея по телевизията, а аз давам наздраве с (явно) модните напоследък чаши за вино с отрязано столче
Чакаме си пържолите и картофите в едно много приятно заведение на Гранвил айлънд, с не най-живописния фон отзад. Сервираха храната на всички едновременно, та докато чакаме ни донесоха един комат с масло и специално за Вико нарязани зеленчуци, крекерче и портокалче, да си гризе. Той не, че яде зеленчуците, но беше много приятен жест. На следващия ден като го питахме “Какво яде в ресторанта?” и той каза “Бишитка!” (бисквитка). А по телевизията пак дават хокей.
Ники явно ни е съмнителен. И на двамата.
Ева каза, че иска да повтори тази снимка след 10 години, със същите физиономии 🙂
И последно, опит за снимка пред големия аквариум.