Привет от дъждовен-но-все-още-сто-пъти-по-прекрасен-от-Дъблин Ванкувър!
Добре сме. Намерихме си апартамент. Чудесен, светъл, на хубаво място, недалеч от Амазон и до добри места за разходки и забавления за нас с Вико, с 2 спални и 2 бани, големи гардероби/килер, камина и приятна тераска (може би с барбекю бонус), с пералня и сушилня, с напълно оборудван кухненски бокс, иначе необзаведен. С вътрешно дворче с детски кът. И скъп, разбира се 🙂 Наш е от 29-ти септември. Вече си поръчахме легло, което ще докарат на деня и си купихме 2 стола от продавалника.
И тук да вметна, че във временния апартамент матраците са страхотни. Не се събуждаме схванати за първи път от мноого време. Толкова са добри, че чак минахме през един магазин да ги разгледаме и евентуално да си поръчаме същите. 7000 долара средна цена ни отказа. Засега 😉
Взехме си канадски телефонни номера, българските ни също работят вече.
Яна – (001) 236 9963483
Ники – (001) 236 8656613
Вико – тууфона или копитента
Виктор се чувства добре във Ванкувър, но като че ли още е твърде превъзбуден. Дневният сън е мираж, но е крив цял следобед и окапва като круша в 20ч. Спи непробудно до към 7, 7:30 САМ в стая. Събужда се, изкатерва се от кошчето на леглото, оттам на пода, отваря си вратата, изтичва до нашата спалня и ни буди с усмивка и с гордост ни обяснява всяка сутрин как е стигнал от кошчето при нас. Надявам се да се регулира скоро, не изглежда готов да маха обедния сън още…уморен е, просто не може/ не иска да заспива. А и то навсякъде вълнения – нови неща, групи за игра, музеи, акравиуми, кораби, влакове, паркове, пързалки, самолети, кучета, улични музиканти, фонтани…Днес купихме хляб и един лимон от магазина, но само защото бута количката скача от кеф 5 минути после.
Ето и снимки 🙂
Вико: “Много кучета има в този Ванкувъ! ” Но ги разхождат само на позволените места и кучешките акота по улиците са рядкост, за разлика от Дъблин
рядка снимка на спящ другар, гушнал колонката- унесе се докато слушахме “музики”, Главно с китари и контрабас.
Вико готов да се качва на тролея за училище 🙂
Лежерен съботен обяд на пейка- “пъжени кофофи” и сок от манго и специален шоколадов бонбон за Вико, а за нас с Ники огромна порция бизонски “потин” (poutine) – пържени картофи, парчета канадски кашкавал, пържено яйце, късове печено бизоснко месо и всичко залято с грейви соса от бизона. Било типично канадско ястие и го видяхме да се предлага често и с пилешко и свинско. Беше доста вкусно, само идеята за залети пържени картофи не ми допада много, защото стават много меки.
Валежна неделя и посещение на чудесния музей на мореплаването, където видяхме истинска подводница и се разходихме в реставрирания кораб St. Roch – първият кораб, обиколил цялата Северна Америка. А детския кът беше страхотен, тук Вико слиза от пиратския кораб и се впуска в плячкосване на гънди.
модел на разни подводни роботизирани съоръжения
“Вико сам, Вико сам!”
след като разгледахме каютите се разходихме по палубата
Вико управлява кораба на симулатор през Арктическия лед
Валежен понеделник, но един малък музей на Канадските железници е на 10 мин от апартамента. А какъв кеф! Реставриран парен локомотив, на който можеш да биеш камбаната, модели на всички влакове и вагони, ползвани от Железниците през годините, малко електрическо влакче, влакчета играчки…и даже е безплатно
В салона на близкото до нас читалище/общински център всеки ден без петък и неделя има група за игра с всички онези колички, буталки и търкалки, на които децата се радват, но не искаш да ти се мотаят из къщи. Плюс надуваем замък! Много ни хареса там.
Вико вече си има карта за библиотеката. Която е фантастична! Има цял етаж с детски книги, детски кът с играчки, пъзели и какво ли не. Взехме си 3 книжки (2 за самолети и 1 за трактори) за вкъщи и трябва да ги върнем часк след 20 дни, а можем да си вземем максимум 50 наведнъж….и всичко е чисто, модерно, поддържано и безплатно. Много съм впечатлена, Библиотеката заслужава отделен хвалебствен пост, очаквайте скоро 🙂
Вико похапва оризовка (съвсем уместно) в историческата част на Китайския квартал.
Панданииии!
