Котенцето добре си изкарва с баба и дядо, помага в градината и свири на тамбура, китара, пиано и говори по на баща си микрофона. Също така познавал почти всички риби и птици от книжките за парк Персина.
А това е преразказан разговор от вчера:
Роси: Вико, искаш ли да се обадим на дядо да питаме дали трябва да полеем зелето?
Вико: ДА!
*подава му се телефона*
Вико, с въпросителна интонация: Дадоо, зеуе поуива?
Роси: Обичаш ли баба Роси?
Вико: Ней!
Роси: Защо, бе, бабче?
Вико: Вико бича само мама!
Ех, на баба мекичките, колко са вкусни 🙂
