Родопите са прекрасни, но всеки ден вали като из ведро.
Снимките започнаха, зор е. Най-милото беше като ни хвана порой онзи ден високо на тясната уличка в село Гьовен и всеки кой както може се скри, и, както си стояхме наблъскани в един бус хора и техника, дойде една леля от близката къща с тава диня да ни почерпи 🙂
Днес почиваме и бяхме на разходка с екипа. С гордост тупка българското ми сърце като ги чуя как ахкат на родопските гледки 🙂 Не се подлъгвайте от следващите фотографии, не сме на почивка.
Пред водопад “Самодивско пръскало”
Кравите си се прибират от паша, не ги интересуват филми-милми…баш като в Индия
На път към Девин, спряхме за тази гледка и първо селфи на екипа