2!!

Две години вече заедно с Вико – оцеляхме! Благодарим на всички за прекрасните пожелания 🙂

Сигурни сме, че “вундеркиндчето на баба Роси и дядо Антон” сте вметнали само, за да ни засмеете с Ники – успяхте 🙂

Дано му върви лесно и плавно като по вода, в Дъблин се скъсва да вали тези дни. В понеделник водихме Вико в едно кафене с огромен детски кът и два часа с Ники пихме чайче на една маса преди Виктор да се сети за нас, залисан в игра. Съжалявахме само, че не си бяхме взели карти за сантасе. Жалко, че е доста далеч от къщи, иначе щяхме да ходим често.

Вчера водихме Другаря на фризьор, където отново орева света, но си тръгна без разните му бебешорски кърдици, а като голям двегодишен мъж!

А днес тримата с Вико и баба му ходихме на кафе в Музея за модерно изкуство и после обядвахме в “Лъва”. Животът ни влече…

В кафенето, Другарят е в вдясно, толкова залисан в паркирането на колички, че не забелязва танцуващият човек в панда костюм!

Малкият пожарникарчо

 

Пълна промяна, епизод 2. Вико пред специалния детски салон, където личната му фризьорка го обикаляше с ножичката, беше седнал в мини самолет с волан и детски филмчета вървяха по екраните, аз му държах ръцете и мълвях успокоителни слова, а баба му правеше сапунени мехурчета отстрани. И косъмче след косъмче полепваше по морките от рев бузи…накрая му подариха балон и млъкна мигновено.

послушахме и малко психеделично мечешко кънтри в мола, следва кратко клипче

Вико в детския кът на кафенето в Музея

“джибу ко чипи” (на автобуса колелото е счупено)

доволно държи “джинджи” (джинджифилова бисквитка)

“гоуа гамбанка” (голяма камбанка)

 

Leave a Reply