Две години вече заедно с Вико – оцеляхме! Благодарим на всички за прекрасните пожелания 🙂
Сигурни сме, че “вундеркиндчето на баба Роси и дядо Антон” сте вметнали само, за да ни засмеете с Ники – успяхте 🙂
Дано му върви лесно и плавно като по вода, в Дъблин се скъсва да вали тези дни. В понеделник водихме Вико в едно кафене с огромен детски кът и два часа с Ники пихме чайче на една маса преди Виктор да се сети за нас, залисан в игра. Съжалявахме само, че не си бяхме взели карти за сантасе. Жалко, че е доста далеч от къщи, иначе щяхме да ходим често.
Вчера водихме Другаря на фризьор, където отново орева света, но си тръгна без разните му бебешорски кърдици, а като голям двегодишен мъж!
А днес тримата с Вико и баба му ходихме на кафе в Музея за модерно изкуство и после обядвахме в “Лъва”. Животът ни влече…