Ден 3 не беше никак слънчев. Както вече писах, Вико кара асансьор-трамвай. Когато стигнахме до горе се откри гледка към цял Лисабон – за жалост невпечатляваща в сивото дъблинско време. Поразходихме се до един близък парк с площадка, но започна да препръсква дъжд и решихме, че е време за наука. След известно лутане влязохме в природо-научния музей, където Гугъл обещаваше да има скелети на динозаври и някое друго препарирано животно. Оказа се, че ескпозицията с динозаврите е минала и вместо нея има някакви камъняци. Грам интерес нямаме и тримата към геологията (освен Виктор, той е виден камъкодегустатор), но пък имаше други забавни за Виктор инсталации в научната част. А на нас с Ники ни се искаше да си спомняме повече от Физика за 7ми клас, или поне да разбираме португалски.
Последва недокументиран разточителен обяд в симпатично тапас ресторантче, където още си спомням пълнените с треска чушки и мастилените октоподчета с чесън.
А за вечеря влязохме в една хамбургерийница до апартамента, с пресни вкусни хамбургери и фрешове и детски кът, където Виктор паркираше моливи. Все повече започвам да харесвам места с детски кътове.
в математическата стая на музея
