Вчера пристигнаха новите ботя (обувки) за растящите крачета на Другаря, и днес ги разходихме навън. Купихме ги с част от парите, които Тони ни прати за празниците, та, няня, Вико благодари! Много им се радва и с кеф ги носи да му ги обувам.
Също, имаме пробив с ки (ръкавиците) – засега ги носи главно вкъщи (по негово желание), но днес повели да му ги сложа и навън. Успява даже да яде по иньо гъндя (една оризовка) оръкавичен, което още веднъж доказва, че ако има желание има и начин.
Все още не работи асансьорът, голямо катерене пада всеки ден
