В последния ден от 2017 дъблинското време беше благосклонно към нашата разходка и отидохме на зоопарк.
Вико доста се впечатли, все още говори за “пак” (парка), където имаше “Муму” (маймуни), които “кака” (спяха), “мамау” (големи котки), “па-па” (патета – като при нас на канала, но той пак им се радва), “ауууу” (вълци), “ба-ба” (бау-бау, африкански ловни кучета) и, любимото му, “АКА!” (слон)
Слоницата се изака точно пред нас и Вико все още разпалено се пипа по дупето, вика “АКА!” и после прави “Пааа”, за “падна” – защото, нали, 1 кило ако падна от 2-3 метра височина 🙂 Вече като види слонче някъде (из книжка или на кошарката) задължително обяснява за акото.
слоницата с най-зрелищно изкаване 🙂
гледаш го – малък пинкгвин, ама какъв глас вади! 🙂
Другарят от сафарито
И конче за превоз имаше 🙂
те това е да ги подреди човек за снимка :))
