Рано-рано баба и дядо поеха дългия турбулентен път към дома и ни оставиха да мръзнем в мрачния Дъблин на мижавия 1градус (усеща се като -4).
Вместо да зъзна по парковете (Вико е добре, не го мислете), оставихме Ники да си дежури с телефона вкъщи и, подсигурени с шапки, качулки и раничка с оризовки, с Коти тръгнахме на пътешествие. Съвсем сам си стигна от къщи до спирката на трамвая, качихме се, седна си на седалката и гледаше през прозореца и толкова му хареса, че плака на слизане и само викаше “още още”.
А дестинацията ни беше един детски парти център, където той много се забавлява. Аз следващия път ще си взема тапи за уши, още чувам детски крясъци.
Специална честитка за имения ден на леля Ани от нас със сериозния мъж 🙂
