Днес за първи път Виктор позволи на Боби (а и на който и да е, всъщност) да се люлее с него на люлката. И даже се беше облегнал на него като Сър (че и двете лапи с оризовки, няма как да се държи…). Накрая и двамата се обтегнаха назад като в хамак и ако не ни бяха помолили да освободим най-накрая люлката щяха и по една дрямка да му ударят.
А Боби, като един проговарящ малък мъж, повтаря всичко, което чуе. Много е свежо да ги гледаш как тичат един след друг около пързалката и да се чуе тънък детски глас “Леко, Вико!” 🙂
За снимката, разбира се, и двамата са сериозно набузени, иначе голям хилеж и голямо сочене с пръсти на тая люлка…
А за край на този пост историческата новина, че Вико днес изстреля първото си ако в голямата тоалетна чиния! Снимка от вчера, да добиете представа как се случват вече нещата с големите момчета (да чукам на дърво).
