Благополучно стигнахме до Белене! Младите Квецински се сменяха зад волана на безумно чистата Хонда Пенка. Единият си караше като пич, ама другият си пада малко секлет, да ви кажа… постоянно трябва да му намираш забавления, да дебнеш за трактори, каруци и камиони, да му подаваш стафиди и солети и да се молиш да заспи и той да се предаде на съня последните 20км…
Та, ако питате дали е заслужил кебапчетата на дядо Антон с послушание и кроткост в колата – не е, съвсем…ама изяде едно и половина 🙂
