След емоционална сутрин в Хирошима отидохме и до Хирошимския замък, не ни впечатли особено. Имаше интересни самурайски одежди вътре.
съвременна Хирошима от върха на замъка
на върха на замъка, нищо интересно не се вижда, главно балкони
Настана време за обяд и се отправихме към най-известното място за най-известния хирошимски специалитет – окономияки. То е нещо като мол, където има малки ресторантчета само за окономияки – не знам как да го опиша, нещо като пататник, ама без картофи, като палачинка, ама от спагети…по-добре вижте снимките 🙂
за основа удон (дебелите нудли)
после зеле (разбира се!)
тъъънко одеалце от яйце
беконче и морски дарове
и сосче и лучец отгоре…и щастливи гладни физиономии
не изглежда много апетитно, но е супервкусно
а Ники много уважава студената бира от ледена чаша…
щракнаха ни една снимка с полароид за стената на доволните клиенти 🙂 отдолу написахме “Поздрави от България”
След хапването хванахме влака и после фериботчето и право към близкия остров Мияджима, с известната “плаваща” тори порта и, познайте, пак навсякъде сърни.
композиция с тори порта, японка и дупе на сърна
Сърните тук са много по-нахални отколкото в Нара. И са наистина навсякъде, не само около храма
докато Ники беше до тоалетна тази сърна ме нападна и ми задъвка ризата. Този чичо се смя, ама после тя при него отиде 🙂
Ники прогонва сърната с приказки. А аз снимам вървейки назад. Напаст, сериозно!
пълно с боклучки за туристи
а това са супервкусните питки с пълнеж, моята беше с месо от змиорка. мммм….
а това божествено ухаещо вълшебство са стриди на скара…стридите са специалитет на Мияджима. Като цяло, “развалих си вечерята” с вкусотии от сергийките, за сладките не знам снимки защо няма 🙂
мързеливи туристи в превозно средство с една японска сила
Те, порта в морето. При отлив може да се слезе до нея. Предвид интереса ни към японските храмове, храмът към тази порта не го посетихме, но много приятно се разходихме около него.
пък най-любимо ми е да цъкам на Ники портрети…и на него му е най-любимо, след ходенето “на Мол”
саркастичната сърна, и тя не обича да я снимат…
добре, бе, аз пък искам да се снимам 🙂 но тоя пустия фокус все му бяга на оператора….