Шибуя е поредният неонов “шопинг” квартал в Токио. Хора, магазини, манджарници, реклами, автомобили, шум и едно кръстовище, известно като най-натовареното в света- казват, че често повече от 1000 души преминават наведнъж, щом светне зелено.
Едно от най-туристическите неща е да се блъскаш за място в “Старбъкс” на втория етаж в близкия мол и да снимаш кръстовището от там. Ние, естествено, не отидохме. Ето едно клипче от ютюб, представете си, че ние сме го снимали, пиейки голямо ванилово лате със соево мляко, без захар, с лед.
Ни в клин, ни в ръкав, ходихме и до единствения в света музей на паразитите.
Мейджи Джингу (Meiji Jingu) e един от най-популярните шинто храмове в Япония. Посветен на император Мейджи (първият император на модерна Япония) и императрица Шокен. Унищожен през Втората световна война, но, както вече знаем това японците не ги притеснява- бета версията е построена скоро след това. Може би най-интересното за този храм е, че всяка година производителите на саке от цялата страна даряват варели със саке. А пък производители на вино от цял свят даряват буренца с вино. Наредени са по пътя към храма, който се намира в парк-горичка, където наистина можеш да забравиш, че си в центъра на 13 милионен град – тихо, спокойно и зелено е. И това е. Иначе храмът е поразително невпечатляващ.
От туристическото каре- тории портите пред шинто храмовете маркират края на скверното и началото на сакралното.