Токио ден 3: Шибуя, Йойоги, паразити, суши и саке

Шибуя е поредният неонов “шопинг” квартал в Токио. Хора, магазини, манджарници, реклами, автомобили, шум и едно кръстовище, известно като най-натовареното в света- казват, че често повече от 1000 души преминават наведнъж, щом светне зелено.

IMG_2294

някак не изглежда кой знае какво…

IMG_2293

IMG_2300

…докато не започнат да пресичат хора от всички посоки

IMG_2307

пресякохме и ние 🙂 голяма работа…

Едно от най-туристическите неща е да се блъскаш за място в “Старбъкс” на втория етаж в близкия мол и да снимаш кръстовището от там. Ние, естествено, не отидохме. Ето едно клипче от ютюб, представете си, че ние сме го снимали, пиейки голямо ванилово лате със соево мляко, без захар, с лед.

IMG_2310

Шибуя

IMG_2314

IMG_2317

а това е котак за 159000 йени (има-няма 2250 лв.)

IMG_2318

Брънч, ден 3ти – първото суши. Те това е фаст-фууд – дори няма места за сядане.

IMG_2319

IMG_2320

ако щете вярвайте – преядохме с 11 хапки

IMG_2340

Йойоги парк

IMG_2346

IMG_2362

Към всеки гарван се обръщахме с “ти, птицо проклета, над чий гроб тъй грозно грачиш?”. Литературно необременените местни, обаче, им се радват като на гълъби…

IMG_2342

IMG_2343

IMG_2329

IMG_2336

IMG_2368

IMG_2390

IMG_2393

Сандали с чорапи, пък си има гадже. Истинската любов не е сляпа, а вижда отвъд модните катастрофи!

Ни в клин, ни в ръкав, ходихме и до единствения в света музей на паразитите.

IMG_2289

IMG_2290

IMG_2292

IMG_2286

така се оптимизира пространство, няма вратата да е баш на улицата, я…

Мейджи Джингу (Meiji Jingu) e един от най-популярните шинто храмове в Япония. Посветен на император Мейджи (първият император на модерна Япония) и императрица Шокен. Унищожен през Втората световна война, но, както вече знаем това японците не ги притеснява- бета версията е построена скоро след това. Може би най-интересното за този храм е, че всяка година производителите на саке от цялата страна даряват варели със саке. А пък производители на вино от цял свят даряват буренца с вино. Наредени са по пътя към храма, който се намира в парк-горичка, където наистина можеш да забравиш, че си в центъра на 13 милионен град – тихо, спокойно и зелено е. И това е. Иначе храмът е поразително невпечатляващ.

От туристическото каре- тории портите пред шинто храмовете маркират края на скверното и началото на сакралното.

IMG_2372

Ники (избръснат!) преди да премине в сакралното измерение…

IMG_2373

варелчета саке

IMG_2381

IMG_2383

IMG_2384

снимат, ама и те не знаят какво толкова му снимат на този храм…

IMG_2404

обратно в скверното ни ежедневие – време да опитаме саке

IMG_2399

за мезе – зеленце със соев сос. по-добре от настъргана ряпа, де… оказа се, че сакето не е “японската ракия”, ами по-скоро някакво не-много-вкусно, не-ароматно вино – алкохолният му процент е 12-15%

IMG_2408

този ден и този пост завършат с пилешки сач със зеленчуци (т.е. зеле)

 

Leave a Reply