Одайба е изкуствен остров до Токио. Построен около 1850г. за допълнителна защита на града от нападения по вода, през 20в. е разширен, застроен и сега си е един малък град, в който хората живеят, работят, пазаруват и главно се забавляват. Да, 1850г. – години преди Левски да направи лъвския си скок японците решили да си построят остров…
За късмет, Одайба е и едно от двете места в цялата токийска област, където водата е достъпна, а не блокирана от пристанища и индустриални сгради. Четохме, че лятото всяка нощ изстрелват фойерверки от водата,а хората пийват бири на плажа и ги гледат. Идилия…
Много неща ни харесаха там, направо си е любимото ни място в Токио.
Първо трябваше да стигнем до там с напълно автоматичен монорейл. В интернет препоръчваха да седнем най-отпред – било все едно караш влака.
Знаковата физиономия за това пътуване – накъде да поемем из дебрите на гарата?
Успяхме да хванем едно местенце най-отпред! Доволна и със зареден апарат в ръка осъзнах, че ще карам влака назад….
нищо, пак си заслужаваше гледката…
Първо отидохме в Мирайкан – музеят на науката. Те го наричат “Музей на бъдещето” – и с право. Имаше страшно интересни и интерактивни инсталации. Това е третия музей на науката, който посещаваме и съм напълно убедена, че децата имат нужда от това и за един следобед там биха научили много повече, отколкото за цял срок зубрене по сухия учебник.
Много добро и нагледно обяснение как работи интернета…Ники беше впечатлен.
Като игра ставаш част от “Градът на бъдещето”, с много достъпни обяснения и идеи как животът в града може да стане по-добър и еко-съобразен. Аз бях впечатлена…
Според играта трябва да творя, имплементирайки идеите за възобновяема енергия. Абе, не беше много ясна трудовата характеристика, чакам си договора с подробностите…
С отонароид (възрастен андроид). Вижте я по-надолу във видеото как “говори”. Ако я погледа човек 10ина мин и свиква с нея – не човек, но не и точно машина (като кафеварката например)….
а физиката и географията щяха да са ми и толкова по-интересни в училище ако можеше така да си легна и да наблюдавам как се променя планетата по предварително зададени сценарии…
тази много размазана снимка е на рибка-наследник на рибката, която астронавтката Чиаки Мукаи взима със себе си в космоса през 1994 и става първата риба, оплодена извън земята. Та, технически, това е пра-пра-пра-пра-внук на извънземна рибка. Добре, че си сложих тениската с космонавта…Имаше модели в реални размери на различни помещения в космически апарат – много яко!
Музеят отвън, част от университетски академичен парк
цъкнете на панорамата за детайлен изглед
грозната жълта игла била “Пламък на свободата”
Ето я и “Статуята на свободата”, съвсем същата като американската, само по-малка. И отзад този мост и тези небостъргачи – много американска гледка, сякаш съм я виждала в някой филм вече
Волтрон!! на пост пред мола
Сияние. пу-пу…
Където може – има зелено. И на многоетажния паркинг. Много, много ми харесва…
Където може – селфи с кученца 🙂
цъкнете за детайлен изглед
А плажчето чисто, приятно…Не видяхме никакви пластмаси, водорасли и боклуци да плуват.
Сградата с топката е телевизия “Фуджи”. Ех, Евроком, Евроком….
пипнахме водата, няма как 🙂
След романтичнта разходка прекарахме недокументирани няколко часа в “Joypolis”, където разни симулатори ни разтрисаха, обръщаха, засилваха …с една дума, кеф. И много интересно наблюдение как се забавляват младите японци 🙂
А когато излязохме отново навън, беше Нова година.
“Мостът на дъгата”, който светел нощем в разлини цветове, ние друг не видяхме…