Деня, в който пристигнахме, настанихме се, хапнахме и спахме го броя за нулев.
Ден 1 – свежи, свежи сутринта се запътихме към безплатна обиколка с гид из Императорските градини. Доброволци японци развеждат туристи да си упражняват английския и да се срещат с нови хора. Новите хора, пък, отиват, защото е безплатно и необвързващо (можеш да си тръгнеш когато поискаш). А и друго си е като те развежда някой местен 🙂
И ето я първата снимка на Ники по японските улици. След това не видяхме много други скутери- странно за такъв голям град, но карат главно джипове и колела.
Срещата беше пред гара Токио, откъдето минават над 3000 влака дневно. Там видяхме и първата табелка, която предупреждава, че при земетресение сградата се поклаща наляво-надясно, ама да не се притесняваме – то е нарочно. Ето една рошава моя снимка отпред.
А наоколо само небостъргачи – бизнес сгради. И навсякъде прочутите salary men от корпоративните офиси с костюмчетата и куфарчетата- за тях са легендите как отиват рано на работа, гимнастика, работа,работа, обяд в кутия от вкъщи, лека дрямка на бюрото, работа, работа, 10 -13 часа по-късно напиване в местната кръма и тичане за последния влак и на другата сутрин отново същото и така 6 дни седмично. Мога да потвърдя само, че наистина вечер пълнят кръчмите. Четохме, че работят много близо един до друг и в постоянна комуникация и ако в Западния свят бюрото до прозорец с гледка е символ на престиж, то в Япония това значи, че си прокуден в ъгъла, далеч от ядрото на колектива – общо взето некадърник.
Ето я и групичката в градините пред ирисите (все още не-цъфнали)
А Императорския дворец, както повечето сгради в Япония, е горял, разрушаван, местен, престрояван и в крайна сметка днес отворени за посетители са само градините, където има няколко останали постройки и каменни основи. Но пък двете лели, които ни развеждаха, разказаха и показаха много интересни неща, а докато вървяхме си говорихме общи неща за Япония и България. Като цяло беше много приятна разходка. А леля Наоми се оказа истинска фенка на Котоошу. Как говореше само колко е красив, висок, силен, колко перфектен японски говорел, какъв шампион бил… Ники я зариби, че има и друг сумист българин 🙂
Изпуснахме цъфтежа на вишните, но то в Япония по всяко време нещо цъфти…
Ето го и Красавеца на групата пред една от отбранителните кули 🙂
Бъдещето на Япония обядва в сянката на Миналото.
И много хубав парк с фонтани има наблизо. Там ме впечатли, че има едно кьоше за пушене, и те само там се тълпят да пушат в парка. А иначе в заведения си пушат на воля.
След разходката зверски огладняхме и аз наивно си поръчах супа по Окинавски, която завинаги ще остане в спомeните ни като “супата с лой”.
Ники беше доста по-доволен от панираното си пиле 🙂 А отстрани в купичките има ориз и разни водорасли и туршии.
Освен това, не е лесно да се яде супа с клечки!
