свърши “приключението” на яхтата. много дълга и много потна и уморителна седмица беше.
как си ме представяте може би на яхтата:
а как всъщност съм през повечето време, когато не позирам 🙂
онзи ден, преди буря, се беше събрало някакво статично електричество във въздуха някакси (слаба ми е физиката), но ето резултатът върху прическата ми (загледайте малките косъмчета). Киселякът ме видя и много се смя, даже ме снима с телефона си да ми покаже. Смехът му (нали е неестествено състояние) привлече внимание, и скоро всички от екипа наоколо се смееха. Добре, че съм аз да разведрявам атмосферата…
иначе тайландските колеги много обичат да се (само) снимат с телефоните си…а аз през това време просто искам да хапна…
поради транспортно/настанителни причини ще прекарам почивния си ден в 70-те години, а Сашо и Юли заминаха за Бангкок. И не ми се излизаше хич днес сама в Малкая Россия като се прибрахме от работа, но бях гладна и си казах, че ще изляза и ще вечерям някъде като нормален човек, няма само да гризкам нещо набързо от магазина. И току излязох от хотела и срещнах каскадьора Райчо, и отидох да вечерям с групата каскадьори и си изкарах една приятна и забавна вечер. Та, никога не се знае кой ще срещнеш по пътя и какво ще ти се случи, само излез и тя вселената си знае работата 🙂
