Втория ден отделихме на националния парк Джошуа трий. Оргомен по площ той обрхваща цели две пустини – Мохаве на запад и Сонора на изток. През парка има път и посетителите могат да спират където искат, да слизат от колите си и да разглеждат растенията и скалите. По-интересните скални формации са обозначени на картата. Ние много бързо разбрахме, че за един ден ще можем да обиколим само малка част. Добре, че си планирахме време за парка и в последния ден. Страхотна инициатива е програмата на националните паркове в САЩ за млади рейнджъри – децата получават книжка, която трябва да попълнят със своите впечатления и открития в парка, както и да потърсят и отбележат определени растения/скали/животни. Книжката поддържаше интереса на Вико през километрите пустинен пейзаж (който е наистина уникален, но не безкрайно разнообразен).
Паркът е кръстен на знаковите “Дървета на Джошуа”, които не са всъщност дървета, а кактусови растения от вида юка. Затова ги наричат още и “юка палми”. Името си получават от мормони пресичащи пустинята в края на 19 век – струвало им се, че растението е сякаш Джошуа (помощник на Моисей), вдигнал ръце към небето.
Завършихме следобеда с малко пустинно изкуство. Noah Purifoy Outdoor Desert Art Museum е открито пространство със скулптори и инсталации на скулптора Ноа Пюрифой, по които е работил от 1989г. до смъртта си през 2004г. Интересното е, че всички са правени от събрани предмети от бунището. За някои хора мястото е просто купчина боклуци и прах. За автора всяка творба носи своята история и смисъл. След толкова години времето, ерозията и атмосферните условия са се включили като съавтори на творбите. Ние отидохме точно преди залез, в “златния час” за снимки, когато
сенките са най-дълги, а слънцето сякаш се слива със земята и светът плува в мека златна светлина. И “купчините боклуци” се превърнаха в изкуство, щом накараха поне един човек да спре, да се замисли, да усети и да се наслади на точно този момент, защото никога нищо около него няма да бъде съвсем същото и той е просто прашинка във вселената от звезден прах, но някак сред милионите други прашинки е намерил своите и заедно са и всичко, и нищо едновременно. Този човек, както може би предполагате, не беше Ники 🙂
След като си направихме бърза вечеря вкъщи събрахме дюшечетата на шезлонгите, метнахме ги в пикапа, облякохме си топлите дрехи и отново се отправихме към Джошуа трий. Паркът е отворен по всяко време на денонощието и е много популярно място за любители астрономи и обикновени почитатели на космоса. През нощта няма осветление по пътя и “светлинното замърсяване” е минимално – в безоблачна нощ небето е вълшебно. Виктор за първи път видя толкова много звезди! Легнахме си отзад в пикапа на мекичко, завихме се и се загледахме нагоре (също като по американските филми). Аз не се сдържах и опитах да направя няколко снимки, при което изпуснах “падащите звезди”. Но Ники и Вико ги видяха. Познахме няколко съзвездия и сателитите на Мъск, и си помечтахме тихо преди да ни стане много студено и да се приберем за бързо топване в горещото джакузи в двора на къщичката.