Аютая – Такой Такой

Днес ми беше може би последния пълноценен почивен ден в Банкок и вместо да чета книжка край басейна, взех, че отидох до Аютая (с ударение на “я”).

Следва извадка от списание Гео, където много съдържателно и малко ненужно художествено са разказали основните неща за града:

“Аютая – град като остров

Тук като че ли никой не вярва много на това. Съперниците са твърде силни и прекалено прочути: Сао Паулу, Дубай, Копенхаген, Хюстън например вече са на стартовите блокчета. Екатеринбург и турският град Измир на Егейския бряг също вече са подели кампаниите си.
И все пак: малкият тайландски провинциален град Аютая с неговите 55 000 жители е убеден, че има всички шансове да стане домакин на Световното изложение „Експо 2020” – и градът отново да засияе в някогашния си блясък.

За всеки, които е дошъл в „Страната на усмивките“ и би желал да види нещо повече от нежнобелите брегове, кристално чистата вода, сумрачни барове и потайни клубове, Аютая и днес е в задължителната програма.

Старият кралски град е като остров насред модерен Тайланд. И действително е остров: центърът му е заобиколен от мощната река Чао Фрая, богатата на риба Пасак и неголямата Лопбури. Близо 400 години Аютая е била столица на Кралство Сиам, докато през април 1767 г. градът бил завладян от бирманците, плячкосан и почти напълно разрушен. След унищожителното поражение Крал Рама І основал само на 80 километра от мястото новата столица на Сиам: Банкок – „Градът на ангелите”.
33-ма крале са управлявали страната от Аютая, като издигнали града до неимоверно благоденствие. В периода на своя разцвет столицата на кралството имала над един милион жители и била град, сравним по великолепие и влияние с Лондон. Три кралски палата, 375 храмови комплекса, 94 градски врати и 29 крепости красели тогавашната „Венеция на Изтока“. Португалци, французи, холандци, британци и японци се заселили в него. Търговията била в изключителен подем, процъфтявали живописта, литературата и архитектурата. Аютая бил космополитен център в сърцето на Азия. Но сега много от някогашните великолепни постройки са руини – разрушени и ограбени през вековете.

И все пак: посетителите могат и днес да усетят някогашното великолепие на Аютая, която от 1991 г. е Световно културно наследство на ЮНЕСКО. Те могат да минат „кратък курс“ по историята на Тайланд – като извървят пътя от храмовия комплекс на кхмерите до лятната резиденция на днешното кралско семейство.
Градът е съвсем различен от своя голям събрат Банкок – няма шумотевица, няма крещящи багри. Царят тишина и вглъбеност. Да, разбира се, тук са големите, прочути храмове, пред които спират всички туристически автобуси: Големият Ват (храм) „Махатат”, чиито най-стари части са от 1384 г., величественият Ват Ратбурана – построен някога за гробница за две от децата на краля, руините на стария кралски дворец, кралският храм Ват Пра Си Сан Пет или реставрираният в кхмерски стил Ват Чаи Ватанарам. Провинциалната управа е отбелязала 36 обекта на туристическата карта като особено забележителни. Всъщност около Аютая има над 500 стари, в по-голямата част срутени храмове, дворци и укрепителни съоръжения. Вероятно никой не е установил точния им брой. От повечето са останали само основите или части от стена.”

Аз, разбира се, не извървях “пътя храмовия комплекс на кхмерите до лятната резиденция на днешното кралско семейство”. Слязох си от минибуса от Банкок, един тук-тукчия ми видя объркания поглед и ме закара право при една от будките за велосипеди под наем и с най-ръждясалото колело с кошче отпред за 2 лв на ден и 2 карти с картинки под ръка отпраших по аютайските улици (от лявата страна, не се обърках нито веднъж!). За всеки храмов комплекс има отделно билетче (2.50 лв. за чужденци), отпред стоянка за колела и чичовци с кокосов сладолед- много ми хареса как е организирано. Особено след като хапнах и ориз при една леля на улицата. Туризъм на гладно не се прави!

Влязох в 3 храма, все едно съм била и в другите 300 – жега, камъняк и Буди без глави…

Ето ме пред Ват Ратбурана, построен като крематориум за двама братя, които умират в битка за престола. Интересното в историята е, че са яздили слонове по време на двубоя. Прекарах известно време в опити да си представя как точно се е развило действието (ще да е било епично), но не ми стигна въображението и продължих нататък.