Да не кажете, че само ям в почивните дни, ето снимки от разходката ми до Музея за съвременно изкуство в БКК.
Да отбележа, че хич не е в центъра и достигането до него си беше приключение и не се загубих или обърках нито веднъж! Пътувах с бангкокски автобус, а автобусната система е по-объркваща и от тази на лодките по канала. Освен номера, автобусите имат и различни цветове, и например жълтия N29 има съвсем различен маршрут от розовия N29 (кому е нужно!!). А на обозначените места за спирки в най-добрия случай пише само половината от рейсовете, които спират там, и то само номерата (без цветове, еле пък маршрути). Но не е достатъчно само да си на спирка,където минава твоя номер и цвят абтобус, трябва и недвусмилено да сигнализираш, че искаш да се качиш точно в него, иначе ще те подминат като пътен знак “стоп” в Перник. Аз първо не знаех, и първият рейс ме подмина. На втория небрежно да махнах с ръка, но финесът ми остана неоценен. На третия махах с 2 ръце като корабокрушенец към спасителна лодка и успешно се качих, платих си левчето на лелята билетопродавачка и доволна седнах сред местните.
А за музея, особено стерилно арт пространство, но пък приятно климатизирано в жегата и малко посещавано, като за 9 милионен град пълен с туристи по това време на годината.
и още в първата зала леко смущаващи образци на тайландското изкуство
после безобидна зала със скулптури на животни:
и след това, право в лицето ти, Хитлер.
VACHARA PRAYULKAM “Body, Mind, Peaceful”
зайчето хич не ми се връзва, но пък картината се нарича “Портата към Нирвана”
CHALERMCHAI KOSIPIPAT “Gateway to Nirvana”
геометрина композиция с отегчена музейна служителка:
LUMPU KANSANOH “Songkran”
малко тай сюрреализъм от PRATEEP KHOTCHABUA
И доста оргинално представената зала, до която се стига през тъмен тунел изпълнен със светлинки – а в края на пътешествието през вселената са трите кралства (Рай, Земя и Ад). Детайлите са толкова много, а картините с толкова внушителни размери, че какво друго ти остава, освен да седнеш и да се почешеш (както тези двамата на снимката). “Aд” е особено впечатляваща. И спокойно може да е обложка на дет/блек метъл албум. Рисувани са от 3ма различни художници, според будистките представи за кръговрата на живота. Адът е на гореспоменатия PRATEEP KHOTCHABUA. Абе, да не ти се случи да акумулираш лоша карма…
и за финал, пространството около музея, някакъв уличен строеж/ремонт – изкуството вирее навсякъде!
